Фея
Палава фея, ефирна
пърха нежно с крила
закачлива, немирна,
влиза в моята душа.
Долита и гони съня,
води ме в омайни поля.
Красиво е, спира дъха
аз сякаш, че с нея летя…
Влязла в сърцето - яма,
преплела се с мен в едно,
променя лика ми и няма
и капка от прежното зло.
Пърха пеперуда в гръдта,
сърцето пулсира в екстаз.
Възродена в мен любовта
се бори за право и глас…
Усетила нов порив и сила,
изпитала страст и копнеж,
от птичка крилата си свила,
преродих се - птица в летеж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
