***
Не, не, аз не те виня
и никога не бих те обвинила
за това, че влезе в моята душа
като птица, гнездо във нея свила.
Сама реших да те допусна там.
Молив сама ти дадох да напишеш.
Колко обич, колко нежност да ти дам,
колко искреност в едно четиристишие.
И още твоите думи там стоят.
Увехналите клонки от гнездото ти.
Боли ме, защото ме бодат,
а капките кръв са нашите спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Янева Всички права запазени
