Не, не, аз не те виня
и никога не бих те обвинила
за това, че влезе в моята душа
като птица, гнездо във нея свила.
Сама реших да те допусна там.
Молив сама ти дадох да напишеш.
Колко обич, колко нежност да ти дам,
колко искреност в едно четиристишие.
И още твоите думи там стоят.
Увехналите клонки от гнездото ти.
Боли ме, защото ме бодат,
а капките кръв са нашите спомени.
© Любка Янева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
