10.02.2009 г., 18:35

Финални думи

1K 0 7
Финални думи

Илюзия, една игра,
в театъра актьори без лица,
изгубени надежди и тъга,
години провалени, самота.

Въпроси: "как?", "защо?", "кога?" -
без отговор, удавена душа.
И не един копнеж, не два,
излъгана, убита, в слепота!

Сълзи, сълзи и пак сълзи...
Напразни, нереални мечти!
Кръг омагьосан и ти,
пленница в пустите дни...

Но край, точка, финал!
Достатъчно! Животът ми цял -
от днес с бъдеще ново облечен,
а ти - на забрава обречен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав е Николай...усмихни се в очакване на пролетта...с обич.
  • В такива случаи направо казвам: ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!
  • Поздравявам те за чудесното стихотворение! Точно като финала му трябва да бъдем всички след поредното изпитание - да изберем да бъдем облечени в ново бъдеще. "И най-дългото пътешествие започва с първата крачка" - Лао Дзъ
  • прекрасно ...
  • Пожелавам ти всички дни след точката да са прелестни и окъпани от сбъднатост и любов!
    Поздравче!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...