Feb 10, 2009, 6:35 PM

Финални думи

  Poetry » Love
997 0 7
Финални думи

Илюзия, една игра,
в театъра актьори без лица,
изгубени надежди и тъга,
години провалени, самота.

Въпроси: "как?", "защо?", "кога?" -
без отговор, удавена душа.
И не един копнеж, не два,
излъгана, убита, в слепота!

Сълзи, сълзи и пак сълзи...
Напразни, нереални мечти!
Кръг омагьосан и ти,
пленница в пустите дни...

Но край, точка, финал!
Достатъчно! Животът ми цял -
от днес с бъдеще ново облечен,
а ти - на забрава обречен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прав е Николай...усмихни се в очакване на пролетта...с обич.
  • В такива случаи направо казвам: ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!
  • Поздравявам те за чудесното стихотворение! Точно като финала му трябва да бъдем всички след поредното изпитание - да изберем да бъдем облечени в ново бъдеще. "И най-дългото пътешествие започва с първата крачка" - Лао Дзъ
  • прекрасно ...
  • Пожелавам ти всички дни след точката да са прелестни и окъпани от сбъднатост и любов!
    Поздравче!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...