Флирт
Като грозд натежал,
премрежил със сладост зеницата
на късния есенен залез,
за пореден път те каня в лоното
на своите сини обятия.
Ще кажеш - скучен съм. Знам.
Като увод в едноактна пиеса съм скучен.
Като първа страница на роман,
но ти, най-после ела, въпреки всичко!
Ще те целувам дълго и нежно,
както се рисува залез
и идващата след него огромна луна.
Ще те събличам бавно,
от желание изтръпнал
и ще поглъщам дъха ти с наслада
като дим от хаванска пура…
Ще любя всяко кътче от теб,
тъй както с треперещи пръсти
лулата си пълня по изгрев…
До изнемога, до пълно замайване…
Ти само ела!
Ще те любя до лудост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
