4.05.2013 г., 17:07

Флирт

1.8K 0 1

Като грозд натежал,

премрежил със сладост зеницата

на късния есенен залез,

за пореден път те каня в лоното

на своите сини обятия.

 

Ще кажеш - скучен съм. Знам.

Като увод в едноактна пиеса съм скучен.

Като първа страница на роман,

но ти, най-после ела, въпреки всичко!

 

Ще те целувам дълго и нежно,

както се рисува залез

и идващата след него огромна луна.

Ще те събличам бавно,

от желание изтръпнал

и ще поглъщам дъха ти с наслада

като дим от хаванска пура…

 

Ще любя всяко кътче от теб,

тъй както с треперещи пръсти

лулата си пълня по изгрев…

До изнемога, до пълно замайване…

 

Ти само ела!

 

Ще те любя до лудост!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...