Като грозд натежал,
премрежил със сладост зеницата
на късния есенен залез,
за пореден път те каня в лоното
на своите сини обятия.
Ще кажеш - скучен съм. Знам.
Като увод в едноактна пиеса съм скучен.
Като първа страница на роман,
но ти, най-после ела, въпреки всичко!
Ще те целувам дълго и нежно,
както се рисува залез
и идващата след него огромна луна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up