Флирт
Като грозд натежал,
премрежил със сладост зеницата
на късния есенен залез,
за пореден път те каня в лоното
на своите сини обятия.
Ще кажеш - скучен съм. Знам.
Като увод в едноактна пиеса съм скучен.
Като първа страница на роман,
но ти, най-после ела, въпреки всичко!
Ще те целувам дълго и нежно,
както се рисува залез
и идващата след него огромна луна.
Ще те събличам бавно,
от желание изтръпнал
и ще поглъщам дъха ти с наслада
като дим от хаванска пура…
Ще любя всяко кътче от теб,
тъй както с треперещи пръсти
лулата си пълня по изгрев…
До изнемога, до пълно замайване…
Ти само ела!
Ще те любя до лудост!
© Красимир Чернев All rights reserved.
