8.08.2010 г., 20:27 ч.

Фрагмент от Заратустра 

  Поезия » Друга
881 0 17

 

  „Безпросветно тече утрото
без светлината на твоите очи.”
  Павезе

Понеже си ми нужна твърде много,
но нямам те и даже нямам избор,
умирайки, жадувам, но не мога
да пия светлина от твоя извор.

И, въпреки че празен е ефирът
и всяка смърт добре ми е позната,
аз много често истински умирам
на твоята усмивка в светлината.

Безброй слънца за теб съм нарисувал.
Несбъднат сън е твоята усмивка.
Сънувам те, сънувам те, сънувам
в безумна нощ безумно че ме викаш.

В безумна нощ препускам след миражи -
понесъл тишина от дъжд случаен.
До болка ми е нужно да ти кажа, 
до болка е самотната ми тайна.

И мисля си, че вече имам избор,
че може би все някъде съм чакан;
със шепота на всички нощни извори
премина тихо тихата ти сянка.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??