Фрагмент от Заратустра
„Безпросветно тече утрото
без светлината на твоите очи.”
Павезе
Понеже си ми нужна твърде много,
но нямам те и даже нямам избор,
умирайки, жадувам, но не мога
да пия светлина от твоя извор.
И, въпреки че празен е ефирът
и всяка смърт добре ми е позната,
аз много често истински умирам
на твоята усмивка в светлината.
Безброй слънца за теб съм нарисувал.
Несбъднат сън е твоята усмивка.
Сънувам те, сънувам те, сънувам
в безумна нощ безумно че ме викаш.
В безумна нощ препускам след миражи -
понесъл тишина от дъжд случаен.
До болка ми е нужно да ти кажа,
до болка е самотната ми тайна.
И мисля си, че вече имам избор,
че може би все някъде съм чакан;
със шепота на всички нощни извори
премина тихо тихата ти сянка.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
