16.06.2009 г., 16:56

Франсис

830 0 11

когато Ърнест дойде на вечеря

малко преди осем

ще приготвя ледено дайкири

в чаша със салфетка

ще съм брилянтна

с дълга черна рокля от минало

как са лозята на острова тази година Ърни

ще питам

котките добре ли са

а старият плаж

ще разсъждаваме на глас

за борбата с бикове

Париж

лодките старците морето

ще пием доста

от неизречените думи

ще съм с къдрици сресани наляво

цигаре за разкош
и чевърт луна

над стека с телешко

ще казвам

не рабирам нищо от камбани Ърнест

нито от акули

мога само да се взирам в тъмното

докато догаря свещта на масата за трима

да опитвам бонбони с ликьор

и да галя котките между ушите

той ще мълчи с пура в устата

а двуцевката ще чака

някого от нас

зад вратата в ъгъла

но това е друга история

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....