Галатея
Постоплѝ ме!
Простодушно изплитам лъжи
и разнищвам небето на май.
Вместо слънце, дъждът продължи
и далече е земният рай.
Пожалѝ ме!
Прегърни ме!
Уж вървя неотклонно напред,
а се връщам отново в страха
и светът ми – сълзичка от лед,
оцелява – далеч от смеха!
Нарани ме.
Излечи ме!
Само ти можеш – ти, несломен –
да ми връщаш хиляда лета
и обидата – късче студ в мен,
да превръщаш в прощаващо "да".
Заличи ме!
Сътвори ме!
Ти си моят палач и творец
и присъда единствена – бог!
Увенчай ме пак с трънен венец
и извикай ме с порив висок!
Съживи ме!
Аз съм име.
Аз съм само въздишка и звук
и в ума ти – безхитростен сън.
Аз съм някъде пролет – не тук,
и съм нежност, но твоя не съм.
Обикни ме!
Подари ме
на света, изнурен от тъга
и потънал в омара от жлъч.
Аз за него ще стана дъга
и от слънцето – яростен лъч
неизстинал.
Отпиши ме!
С мен задълго не ще си щастлив –
аз съм само безумна мечта.
В стих нетраен, макар и красив,
аз съм ясна, финална черта.
Изречи ме!
4.07.2021
https://www.youtube.com/watch?v=cLWL32hNZAM
https://www.youtube.com/watch?v=trVqYMcYXL0
Всяка прилика с измислени и действителни Галатеи е случайна. Стихотворението да не се приема като реклама на пластичната хирургия. Ако някой все пак се припознае в лирическата, има право на опровержение. Имате право и да мълчите, защото всяко опровержение ще бъде изтълкувано обратно, ще предизвика вълна от желаещи да докажат, че сте не сте прави и ще загубите маса ценно време да опровергавате опроверженията на опровержението си. Приятно четене! ☺
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не може да се харесваш на всички. Благодаря ти за мненията, мисля, че всички разбраха какво мислиш за стихотворението. Пожелавам ти приятен ден!
-
Благодаря на поставилите в "Любими"!
-
DPP, благодаря! Ивайло, аз имам предвид не буквално "извайване", тук не става въпрос да си направиш секс-кукла по поръчка. Затова съм написала, че стихотворението не е реклама на пластичната хирургия.Пък и там може поне да си кажеш мнението. Любовта е взаимно изграждане и развитие към по-добро и всеки от двамата усеща, когато добрите намерения се превръщат в диктат. И това е не само в любовта, а и в междуличностните отношения. Всеки се опитва да "преправи" другия, защото "два остри камъка брашно не мелят", манджата трябва да се джурка о т в р е м е н а в р е м е, но не бива да се пресолява.
-
Валентине, аз не ти са сърдя. Ние, жените също понякога се заблуждаваме относно мъжете и или имаме превратна представа за тях, в съответствие с нашите илюзии и мечти или се опитваме да ги "ваем" според очакванията си. Ивайло, Пигмалион не е стоял и гледал, а я е изваял и тя после е оживяла. А коментарът ти "извайва" лирическия като "застанал пред нея, без каквато и да е предварителна нагласа и я наблюдава и изучава, докъде ще стигне". Докъде ще стигне? Що за лирически е това?
-
Хареса ми стихотворението. Интересно и различно!
Иначе и аз като Петър
-
😁
-
Особено ми хареса предпоследното изречение от обяснителната бележка под линия. Стихотворението и то ми хареса. За повече обяснения, анализи и празни приказки си имаме дървен философ тук, който всичко знае. 😊👍
-
Виж клиповете - едната от чистачка иска да изглежда облечена като принцеса, а другата си сваля луксозните дрехи със същата цел. Всички носим някакви маски, в природата ни е. Слагаме си шареничко, за да привличаме. Има простодушни и простими лъжи, но има и други, които нараняват. Не само грехът има нужда от двама, но и любовта. Любовта помага да бъдеш такъв, какъвто си и въпреки това да си обичан. Ако те обичат заради образа, който показваш на другите, това не е любов, а заслепление.
-
Лъжкините могат да бъдат изключително привлекателни, Ивайло, но ти като мъж би трябвало да го знаеш. И не че мъжете не разбират, но са склонни да прощават. Тук ключовата дума е "простодушно". Ами сигурно разнищва небето, за да си изплете жилетка от облаците, толкова са пухкави, а пускат вода, пустите, и хич не топлят! И въпреки това похвално занимание по разпръскването на облаците, дъждът си вали и слънцето го няма. Разбира се, как може нещо да се проясни, заплетено с лъжи? Това е, както ако уж разясняваш нечие стихотворение, а само хвърляш мъгла и дъжд върху смисъла и от това на човек му става още по-заплетено и неясно. Мисля, че това ти е познато и не би трябвало да имаш проблеми с разбирането.😁 Така е, когато си сътворяваш Галатея! Никога не се оказва това, което си очаквал. Реалната жена не е това, което мъжът си мисли за нея, той си я доизгражда. Ние всички сме до известна степен Галатеи за другите. И все пак се топлим и обичаме, нали? Или, може би, именно заради това.
-
Переводя себя можно проявлять свободу, которая в другом переводе невозможна. Можно написать, что захочется, и изменить все, что тебе трудно перевести. Но мой русский тридцатилетней давности, я не практиковалась с окончания университета. Я было начала снова переводить, чтобы это демонстрировать, но думаю, не стоит. Получится, наверное, другое стихотворение. Оно уже начало становится другим, думаю, и из-за твоих слов. Я не говорю хуже или лучше, просто другим.
-
Я когда-то пробовала себя переводить с украинского на русский и наоборот.
Меня своевременно поставили на место -на мой вопрос - Ну как?Я получила ответ - Никак. Не сразу я с этим согласилась, но спустя время "никак" себе трижды сказала и никогда больше не пыталась заниматься переводами себя.
И это при том, что оба языка мне родные. Вдохновение не приходит .на переводы себя, в этом всё дело. -
Ладно, спасибо!
-
неплохо, но есть место,которое петь можно только на партсъезде, но не в романсе
"Неуклонно иду вперед"
"Простодушно сплетаю ложь
С небом рваным и хлынет май." - такое может только технический перевод придумать - нет ни логики, ни последовательного развития мысли даже образной
"Возвращаюсь все в страх и мрак" - не ясно о чём. .
Нет, этот перевод совсем не годится.Оригинал - чудесен и по смыслу и по ритму, а то, что в переводе- лучше забыть ) -
Ты согрей!
Простодушно сплетаю ложь
С небом рваным и хлынет май.
Вместо солнца, приходит дождь
И земной отдаляет рай.
Пожалей!
Обними!
Неуклонно иду вперед -
Возвращаюсь все в страх и мрак.
И слезинкою чистою - лед
Замерзает мой смех. Ах, как
Оскорбил!
Сенилга, мне кажется, это ближе к оригиналу.😁 Надеюь, нет грамматических и стилистических ошибок, все-таки это не мой родной язык. -
Благодаря за превода, Сенилга, и за присъствието ти в сайта. Внесе много свежест и една странична гледна точка, която винаги е необходима. Но може би все пак е по-добре да се върнем към "Позвони мне?"☺☺☺
-
Чудесно!
Экспромт-перевод
Простодушная льётся ложь,
Небеса разрушает май,
Солнца нет, продолжается дождь,
и всё дальше земной наш рай
Пожалей же!
Обними же!
Мой уход неизбежен давно,
Только страх подступает всё ближе,
Превратив мир в слезу среди льдов... -
Благодаря!
-
Хубаво е! Поздравления!
-
Благодаря. Благодаря и на всички, поставили в "Любими".
-
"Аз съм само въздишка и звук
и в ума ти – безхитростен сън.
Аз съм някъде пролет – не тук,
и съм нежност, но твоя не съм." Като млечнобелия хоризонт -
☺☺☺! Е, това беше наистина неочакван ефект. Аз пък се страхувах, че Галатея Гергова или някоя от Галите ще се разпознае. Очаквах и официално опровержение от село Галата и "Галатасарай". Но Галатей - това наистина е оригинално. Надявам се да си цял след земетръса и да нямаш гипс по себе си като главния герой на филма!☺Благодаря!
-
Благодаря, Блу! Миночка, предполагам, че имаш предвид песента от първото видео - "Позвони мне, позвони". На първата ми студентска бригада я пеех на състудентите си сърцераздирателно и с апломб - много ме се смееха и ме караха да я повтарям отново и отново. Една от любимите ми, въпреки че е "съветска класика". И във второто видео има песен, но тя бледнее пред едни други "прелести"☺ - любим епизод! Една от най-добрите филмови хумористични любовни сцени за мен. Благодаря!
-
Много е хубаво!
-
Много е хубаво, а и песента ми разнежи сърцето! Благодаря, за удоволствието, което ми създаде!
-
Благодаря ви!
-
Хубаво е!
-
Много ми хареса! Много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
