Постоплѝ ме!
Простодушно изплитам лъжи
и разнищвам небето на май.
Вместо слънце, дъждът продължи
и далече е земният рай.
Пожалѝ ме!
Прегърни ме!
Уж вървя неотклонно напред,
а се връщам отново в страха
и светът ми – сълзичка от лед,
оцелява – далеч от смеха!
Нарани ме. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up