Галатея
Постоплѝ ме!
Простодушно изплитам лъжи
и разнищвам небето на май.
Вместо слънце, дъждът продължи
и далече е земният рай.
Пожалѝ ме!
Прегърни ме!
Уж вървя неотклонно напред,
а се връщам отново в страха
и светът ми – сълзичка от лед,
оцелява – далеч от смеха!
Нарани ме.
Излечи ме!
Само ти можеш – ти, несломен –
да ми връщаш хиляда лета
и обидата – късче студ в мен,
да превръщаш в прощаващо "да".
Заличи ме!
Сътвори ме!
Ти си моят палач и творец
и присъда единствена – бог!
Увенчай ме пак с трънен венец
и извикай ме с порив висок!
Съживи ме!
Аз съм име.
Аз съм само въздишка и звук
и в ума ти – безхитростен сън.
Аз съм някъде пролет – не тук,
и съм нежност, но твоя не съм.
Обикни ме!
Подари ме
на света, изнурен от тъга
и потънал в омара от жлъч.
Аз за него ще стана дъга
и от слънцето – яростен лъч
неизстинал.
Отпиши ме!
С мен задълго не ще си щастлив –
аз съм само безумна мечта.
В стих нетраен, макар и красив,
аз съм ясна, финална черта.
Изречи ме!
4.07.2021
https://www.youtube.com/watch?v=cLWL32hNZAM
https://www.youtube.com/watch?v=trVqYMcYXL0
Всяка прилика с измислени и действителни Галатеи е случайна. Стихотворението да не се приема като реклама на пластичната хирургия. Ако някой все пак се припознае в лирическата, има право на опровержение. Имате право и да мълчите, защото всяко опровержение ще бъде изтълкувано обратно, ще предизвика вълна от желаещи да докажат, че сте не сте прави и ще загубите маса ценно време да опровергавате опроверженията на опровержението си. Приятно четене! ☺
© Мария Димитрова All rights reserved.
