Гастрол
На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата,
спектакълът - живот облечен в плът,
но в клетка е затворена душата,
тъй в цирка несвободен е лъвът.
Понякога поглеждам към небето,
когато ме е страх и ми е жал,
понякога тъгувам за крилете
и чакам неотложния финал...
Далече някъде от времената
дочувам – нежна песен ме зове...
Когато свърши земният театър,
небето ще кръстосвам с ветрове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
