6.04.2013 г., 11:33

Генетичен код

767 0 1

В психиатрична клиника работи

приятелят ми доктор Никифоров.

И както често случва се в живота,

за нещо можем с него да поспорим.

                            

Разказва ми за луди пациенти,

за всякакви истории чудати...

Как чантата му с лични документи

откраднали са тайно непознати!

 

Оставайки без своя самоличност

и жертва на изтънчено злодейство,

оказал се без своя идентичност,

без трудов стаж, професия, семейство...

                               *

Туй случило се в петък – ден фатален,

след приема на нови пациенти.

Един от тях бил двойник идеален

на Никифоров – да, на сто процента!

 

Но лудият бил с мания велика,

в главата си – със бръмбари големи!

Със сигурност го стягал и чепика,

че мислел се за вожд на древно племе!

 

Това, че вечно искал да изпъкне,

бил само негов генетичен код.

Как умна мисъл в него да се пръкне,

щом бил доказан вече идиот?!

 

В небивалици вярвал сам, така че

обожествявал често глупостта.

Реалността стояла другояче –

редовно си загубвал паметта!

 

И хвалел се – къде когото срещне –

че готви се да стане политик!...

С какво ли може лудият да блесне,

освен със психо-травматичен тик?!

                            *

А Никифоров, уморен от смяна,

прибрал се вкъщи, включил телевизора

и... ахнал от учудване голямо –

тъй, сякаш е пред него Мона Лиза!

 

От малкия екран го гледал онзи –

новакът двойник: плещил, критикувал,

редил в ефира бляскави прогнози,

с усмихнатата водеща флиртувал!

 

В предизборното студио участвал,

представяйки се: –Доктор Никифоров –

водач на листа!...

                                 "Нещо тук не пасва...!" –

в ума си докторът премислял: първо, второ...

 

"Направил съм му пълна експертиза...

Натъпках го със хапчета дузина...

Облече усмирителната риза...

Кой пусна този луд да си замине?!"

                                *

– Върви сега, доказвай, братко мили,

че той е луд, а аз – съвсем нормален!

Щом има в политиката дебили,

за нас ще бъде всеки ден фатален! 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвпаденията с имена и личности са за сметка на читателите...
    Забавно стихотворениеПоздравления

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...