В психиатрична клиника работи
приятелят ми доктор Никифоров.
И както често случва се в живота,
за нещо можем с него да поспорим.
Разказва ми за луди пациенти,
за всякакви истории чудати...
Как чантата му с лични документи
откраднали са тайно непознати!
Оставайки без своя самоличност
и жертва на изтънчено злодейство,
оказал се без своя идентичност,
без трудов стаж, професия, семейство...
*
Туй случило се в петък – ден фатален,
след приема на нови пациенти.
Един от тях бил двойник идеален
на Никифоров – да, на сто процента!
Но лудият бил с мания велика,
в главата си – със бръмбари големи!
Със сигурност го стягал и чепика,
че мислел се за вожд на древно племе!
Това, че вечно искал да изпъкне,
бил само негов генетичен код.
Как умна мисъл в него да се пръкне,
щом бил доказан вече идиот?!
В небивалици вярвал сам, така че
обожествявал често глупостта.
Реалността стояла другояче –
редовно си загубвал паметта!
И хвалел се – къде когото срещне –
че готви се да стане политик!...
С какво ли може лудият да блесне,
освен със психо-травматичен тик?!
*
А Никифоров, уморен от смяна,
прибрал се вкъщи, включил телевизора
и... ахнал от учудване голямо –
тъй, сякаш е пред него Мона Лиза!
От малкия екран го гледал онзи –
новакът двойник: плещил, критикувал,
редил в ефира бляскави прогнози,
с усмихнатата водеща флиртувал!
В предизборното студио участвал,
представяйки се: –Доктор Никифоров –
водач на листа!...
"Нещо тук не пасва...!" –
в ума си докторът премислял: първо, второ...
"Направил съм му пълна експертиза...
Натъпках го със хапчета дузина...
Облече усмирителната риза...
Кой пусна този луд да си замине?!"
*
– Върви сега, доказвай, братко мили,
че той е луд, а аз – съвсем нормален!
Щом има в политиката дебили,
за нас ще бъде всеки ден фатален!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Забавно стихотворениеПоздравления