Apr 6, 2013, 11:33 AM

Генетичен код

765 0 1

В психиатрична клиника работи

приятелят ми доктор Никифоров.

И както често случва се в живота,

за нещо можем с него да поспорим.

                            

Разказва ми за луди пациенти,

за всякакви истории чудати...

Как чантата му с лични документи

откраднали са тайно непознати!

 

Оставайки без своя самоличност

и жертва на изтънчено злодейство,

оказал се без своя идентичност,

без трудов стаж, професия, семейство...

                               *

Туй случило се в петък – ден фатален,

след приема на нови пациенти.

Един от тях бил двойник идеален

на Никифоров – да, на сто процента!

 

Но лудият бил с мания велика,

в главата си – със бръмбари големи!

Със сигурност го стягал и чепика,

че мислел се за вожд на древно племе!

 

Това, че вечно искал да изпъкне,

бил само негов генетичен код.

Как умна мисъл в него да се пръкне,

щом бил доказан вече идиот?!

 

В небивалици вярвал сам, така че

обожествявал често глупостта.

Реалността стояла другояче –

редовно си загубвал паметта!

 

И хвалел се – къде когото срещне –

че готви се да стане политик!...

С какво ли може лудият да блесне,

освен със психо-травматичен тик?!

                            *

А Никифоров, уморен от смяна,

прибрал се вкъщи, включил телевизора

и... ахнал от учудване голямо –

тъй, сякаш е пред него Мона Лиза!

 

От малкия екран го гледал онзи –

новакът двойник: плещил, критикувал,

редил в ефира бляскави прогнози,

с усмихнатата водеща флиртувал!

 

В предизборното студио участвал,

представяйки се: –Доктор Никифоров –

водач на листа!...

                                 "Нещо тук не пасва...!" –

в ума си докторът премислял: първо, второ...

 

"Направил съм му пълна експертиза...

Натъпках го със хапчета дузина...

Облече усмирителната риза...

Кой пусна този луд да си замине?!"

                                *

– Върви сега, доказвай, братко мили,

че той е луд, а аз – съвсем нормален!

Щом има в политиката дебили,

за нас ще бъде всеки ден фатален! 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съвпаденията с имена и личности са за сметка на читателите...
    Забавно стихотворениеПоздравления

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...