3.09.2020 г., 0:49

Геодезист... Що е то?

839 1 1

 

Техническа квалификация и умение

за геодезиста това е определение,

а щом приложи и наука в практика,

се получава много сложна тактика.

 

Събиране и оценяване на информация,

също и измерване на ситуация,

научил дузина термини и думи,

обича да разтяга той локуми.

 

С тежкото си снаряжение

проявява доста въображение,

работи на всякакъв терен

и трудът му е добре платен.

 

Разделя обществените от частните земи,

като си води обстойни записки,

а за национални и интернационални граници-

изчисленията поне са трийсетина страници.

 

За целта намира скрити точки,

понякога се налага и да кърти плочки,

намери ли ги-извършва тайнствен ритуал,

по-свещен и от завършващия бал.

 

Около нея обикаля със трикрака патерица

и подскача като бясна катерица,

ала не му помага и огненото, парещо кълбо-

чувства се като печено слънчогледово зърно.

 

Планира, развива и преустройва собствеността,

а сметките й достигат безкрайността,

работата изисква много време,

но с нея кой ли друг ще се заеме?

 

Разкарва се с оръфания си костюм,

досущ приличащ на някой гюм.

по улицата зяпат го учудено,

ама погледите остават върху него непринудено.

 

Уж изправен, а приведен си върви,

сякаш гледаш Квазимодо, но милион пъти,

той е и леко кривоглед,

а от измерванията на очите вече нужен е и лед.

 

Изглеждащ винаги изтощен и скапан,

защото все от кучетата е нахапан.

не стига и това, а и паметта му е скъсена,

за да се прибере оставя знаци по терена.

 

Ето на-гатанката е разкрита,

таз, която в потайност е била обвита-

мразиш докато го учиш,

но се радваш когато сполучиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • между трудова характеристика и социално-битов портрет, но недейте така... и той сърце носи, ще се усмихна, но не го мразете.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....