7.02.2008 г., 9:57

Гепи ламята

1.1K 0 2
Гепи ламята
(как не трябва да се лови ламя)

Ламята Спаска няма да ме спре,
на поход тръгнал съм с едно муле.
Бохчата пълна е с хляб,
червен пипер, сапун, кебап и боб,
във село аз се цаня сноб.

Перчема съм зализал леко,
наляво и напред, мъж-кокет.
С пилата лъснал съм си нокътя крив,
дишам шумно, нали съм мъж,
като локомотив.

У ляво имам си кама,
с нея ще заколя тъпата ламя.
Когато стигна до дупката и мръсна,
с нея ще я боцна,
а тя ще земе да се пръсне.

Надута ми се вижда,
стъпва инак.
Но няма си идея,
с кого го мери и к'ъв съм юнак!

Да земе да излезе женска,
отдалеко долазила ламята.
Някой казва - немска.
Че защо ще идва чак от там
и тук ли точно намери да се спре,
в близкото, пълно с паяжини
дренково дере!?!?

Отидох да я видя скришом,
зяпам я и дъвча си тютюн.
Докат задремах, не сещам се,
как да я свитна, ама хич-нюнюн,
гаден и горчив тютюн.

И докато се залисах и заспах,
един от друго село я убил.
Заспал до нея и даже се напил.
Сега го гледам как грухти,
а нашенците са ми дали
за ламята бая пари.

Да го кютна по главата и
да гепя ламята.
Туй си мислех,
докат' се почесвам.

Ама нали мама ме научи
да съм честен.
Уф, понякога се чувствам
като кестен.

Накрая се събух в рая,
метеорит ми паднал връз главата,
докато се мая.

Да е* ламята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...