Гепи ламята
(как не трябва да се лови ламя)
Ламята Спаска няма да ме спре,
на поход тръгнал съм с едно муле.
Бохчата пълна е с хляб,
червен пипер, сапун, кебап и боб,
във село аз се цаня сноб.
Перчема съм зализал леко,
наляво и напред, мъж-кокет.
С пилата лъснал съм си нокътя крив,
дишам шумно, нали съм мъж,
като локомотив.
У ляво имам си кама,
с нея ще заколя тъпата ламя.
Когато стигна до дупката и мръсна,
с нея ще я боцна,
а тя ще земе да се пръсне.
Надута ми се вижда,
стъпва инак.
Но няма си идея,
с кого го мери и к'ъв съм юнак!
Да земе да излезе женска,
отдалеко долазила ламята.
Някой казва - немска.
Че защо ще идва чак от там
и тук ли точно намери да се спре,
в близкото, пълно с паяжини
дренково дере!?!?
Отидох да я видя скришом,
зяпам я и дъвча си тютюн.
Докат задремах, не сещам се,
как да я свитна, ама хич-нюнюн,
гаден и горчив тютюн.
И докато се залисах и заспах,
един от друго село я убил.
Заспал до нея и даже се напил.
Сега го гледам как грухти,
а нашенците са ми дали
за ламята бая пари.
Да го кютна по главата и
да гепя ламята.
Туй си мислех,
докат' се почесвам.
Ама нали мама ме научи
да съм честен.
Уф, понякога се чувствам
като кестен.
Накрая се събух в рая,
метеорит ми паднал връз главата,
докато се мая.
Да е* ламята!
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
