26.02.2014 г., 21:47

Героите трябва да се помнят

1.4K 0 2

                                                 Героите трябва да се помнят

                                                                             

                                                              Ти, Паисий,

                                                              си казал сам:

                                                   ,,Миналото да не помним -

                                                              това е срам!"

                                                   Да не помним героите,

                                                   да не знаем за тях,

                                                   това безхаберие, монаше,

                                                   е голям грях!

                                                   Грях е от нашата история

                                                   да не помним цар или гидия.

                                                   Грях е да не помним героя

                                                   поручик Мазгалов Стратия.

                                                   Саможертвата на неговата рота.

                                                   Окопана на Добро поле

                                                   в земята, скрита в ДОТ-а

                                                   през Световната война,

                                                   първата за хора месомелачка,

                                                   раздала и в нашата страна

                                                   на хиляди вдовици

                                                   черна забрадка.

                                                                                    

                                                   Полкът отстъпил е в дълбочина.

                                                   Като ,,агнец", на безименна височина,

                                                   останали са сал

                                                   единадесет от цяла рота.

                                                   Сред муниции и кървава кал

                                                   залегнали са във окопа.

                                                   Смъртна песен пеят куршуми

                                                   над тях като пчелен рой.

                                                   Шрапнели повтарят песента им

                                                   след поредния снаряден вой.

                                                   Пак долитат снаряди,

                                                   но вместо шрапнели - отровен газ!

                                                   Следва яростна атака.

                                                   Спектакъл от ранен час

                                                   режисирала е Смъртта и чака

                                                   пак на смъртниците

                                                   от това поле

                                                   бедните души

                                                   със себе си да отнесе.

                                                   Като призраци на върхът,

                                                   с посивели от барута лица,

                                                   защитниците за сетен път

                                                   отстояват свойта твърдина.

                                                   Гъст барутен дим,

                                                   стеле се като мъгла,

                                                   над това малко късче

                                                   българска земя.

                                                   Под прикритието на дима,

                                                   тая барутна прокоба,

                                                   промъкват се огнехвъргачки

                                                   с напалм в своята утроба.

                                                                     

                                                   Редута облят е 

                                                   с огън от Ада.

                                                   Пламват всички,

                                                   но духът не пада.

                                                   За последна атака

                                                   призовава Стратия,

                                                   със сабя в ръката,

                                                   сред огнената стихия.

                                                   Като факли,

                                                   с горящи тела,

                                                   в последна атака мнозина

                                                   тръгват с капещи меса

                                                   за славата

                                                   на нашата Родина!

                                                                   

                                                   Има един огън

                                                   край черквата ,,Света София",

                                                   в чийто пламъци са 

                                                   единадесетте героя

                                                   с поручик Мазгалов Стратия.       

                                                               

                                                            

              ДОТ - Дългосрочна огнева точка /Вид бункер/

              Информацията е почерпена от ,,Нека говорят" - ,,Операция Слава"

             В памет на всички наши безимени герои, загинали в редовете на войските на Цар Крум,  Симеон Велики  и останалите наши царе. По  редутите на Шипка. В окопите на Добро поле и Дойран. На Три Уши, Драва и по полята на майка България!              

                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара приятели и за сърдечните поздрави, Любак.Много си прозорлив и точен в преценката.Да,докато съм жив и дишам, ще се боря България да е има и за нейния просперитет.
  • Правилно казано.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...