26.02.2014 г., 21:47 ч.

Героите трябва да се помнят 

  Поезия » Оди и поеми
1072 0 2

                                                 Героите трябва да се помнят

                                                                             

                                                              Ти, Паисий,

                                                              си казал сам:

                                                   ,,Миналото да не помним -

                                                              това е срам!"

                                                   Да не помним героите,

                                                   да не знаем за тях,

                                                   това безхаберие, монаше,

                                                   е голям грях!

                                                   Грях е от нашата история

                                                   да не помним цар или гидия.

                                                   Грях е да не помним героя

                                                   поручик Мазгалов Стратия.

                                                   Саможертвата на неговата рота.

                                                   Окопана на Добро поле

                                                   в земята, скрита в ДОТ-а

                                                   през Световната война,

                                                   първата за хора месомелачка,

                                                   раздала и в нашата страна

                                                   на хиляди вдовици

                                                   черна забрадка.

                                                                                    

                                                   Полкът отстъпил е в дълбочина.

                                                   Като ,,агнец", на безименна височина,

                                                   останали са сал

                                                   единадесет от цяла рота.

                                                   Сред муниции и кървава кал

                                                   залегнали са във окопа.

                                                   Смъртна песен пеят куршуми

                                                   над тях като пчелен рой.

                                                   Шрапнели повтарят песента им

                                                   след поредния снаряден вой.

                                                   Пак долитат снаряди,

                                                   но вместо шрапнели - отровен газ!

                                                   Следва яростна атака.

                                                   Спектакъл от ранен час

                                                   режисирала е Смъртта и чака

                                                   пак на смъртниците

                                                   от това поле

                                                   бедните души

                                                   със себе си да отнесе.

                                                   Като призраци на върхът,

                                                   с посивели от барута лица,

                                                   защитниците за сетен път

                                                   отстояват свойта твърдина.

                                                   Гъст барутен дим,

                                                   стеле се като мъгла,

                                                   над това малко късче

                                                   българска земя.

                                                   Под прикритието на дима,

                                                   тая барутна прокоба,

                                                   промъкват се огнехвъргачки

                                                   с напалм в своята утроба.

                                                                     

                                                   Редута облят е 

                                                   с огън от Ада.

                                                   Пламват всички,

                                                   но духът не пада.

                                                   За последна атака

                                                   призовава Стратия,

                                                   със сабя в ръката,

                                                   сред огнената стихия.

                                                   Като факли,

                                                   с горящи тела,

                                                   в последна атака мнозина

                                                   тръгват с капещи меса

                                                   за славата

                                                   на нашата Родина!

                                                                   

                                                   Има един огън

                                                   край черквата ,,Света София",

                                                   в чийто пламъци са 

                                                   единадесетте героя

                                                   с поручик Мазгалов Стратия.       

                                                               

                                                            

              ДОТ - Дългосрочна огнева точка /Вид бункер/

              Информацията е почерпена от ,,Нека говорят" - ,,Операция Слава"

             В памет на всички наши безимени герои, загинали в редовете на войските на Цар Крум,  Симеон Велики  и останалите наши царе. По  редутите на Шипка. В окопите на Добро поле и Дойран. На Три Уши, Драва и по полята на майка България!              

                                                         

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара приятели и за сърдечните поздрави, Любак.Много си прозорлив и точен в преценката.Да,докато съм жив и дишам, ще се боря България да е има и за нейния просперитет.
  • Правилно казано.
Предложения
: ??:??