Feb 26, 2014, 9:47 PM

Героите трябва да се помнят

1.4K 0 2

                                                 Героите трябва да се помнят

                                                                             

                                                              Ти, Паисий,

                                                              си казал сам:

                                                   ,,Миналото да не помним -

                                                              това е срам!"

                                                   Да не помним героите,

                                                   да не знаем за тях,

                                                   това безхаберие, монаше,

                                                   е голям грях!

                                                   Грях е от нашата история

                                                   да не помним цар или гидия.

                                                   Грях е да не помним героя

                                                   поручик Мазгалов Стратия.

                                                   Саможертвата на неговата рота.

                                                   Окопана на Добро поле

                                                   в земята, скрита в ДОТ-а

                                                   през Световната война,

                                                   първата за хора месомелачка,

                                                   раздала и в нашата страна

                                                   на хиляди вдовици

                                                   черна забрадка.

                                                                                    

                                                   Полкът отстъпил е в дълбочина.

                                                   Като ,,агнец", на безименна височина,

                                                   останали са сал

                                                   единадесет от цяла рота.

                                                   Сред муниции и кървава кал

                                                   залегнали са във окопа.

                                                   Смъртна песен пеят куршуми

                                                   над тях като пчелен рой.

                                                   Шрапнели повтарят песента им

                                                   след поредния снаряден вой.

                                                   Пак долитат снаряди,

                                                   но вместо шрапнели - отровен газ!

                                                   Следва яростна атака.

                                                   Спектакъл от ранен час

                                                   режисирала е Смъртта и чака

                                                   пак на смъртниците

                                                   от това поле

                                                   бедните души

                                                   със себе си да отнесе.

                                                   Като призраци на върхът,

                                                   с посивели от барута лица,

                                                   защитниците за сетен път

                                                   отстояват свойта твърдина.

                                                   Гъст барутен дим,

                                                   стеле се като мъгла,

                                                   над това малко късче

                                                   българска земя.

                                                   Под прикритието на дима,

                                                   тая барутна прокоба,

                                                   промъкват се огнехвъргачки

                                                   с напалм в своята утроба.

                                                                     

                                                   Редута облят е 

                                                   с огън от Ада.

                                                   Пламват всички,

                                                   но духът не пада.

                                                   За последна атака

                                                   призовава Стратия,

                                                   със сабя в ръката,

                                                   сред огнената стихия.

                                                   Като факли,

                                                   с горящи тела,

                                                   в последна атака мнозина

                                                   тръгват с капещи меса

                                                   за славата

                                                   на нашата Родина!

                                                                   

                                                   Има един огън

                                                   край черквата ,,Света София",

                                                   в чийто пламъци са 

                                                   единадесетте героя

                                                   с поручик Мазгалов Стратия.       

                                                               

                                                            

              ДОТ - Дългосрочна огнева точка /Вид бункер/

              Информацията е почерпена от ,,Нека говорят" - ,,Операция Слава"

             В памет на всички наши безимени герои, загинали в редовете на войските на Цар Крум,  Симеон Велики  и останалите наши царе. По  редутите на Шипка. В окопите на Добро поле и Дойран. На Три Уши, Драва и по полята на майка България!              

                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара приятели и за сърдечните поздрави, Любак.Много си прозорлив и точен в преценката.Да,докато съм жив и дишам, ще се боря България да е има и за нейния просперитет.
  • Правилно казано.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...