2.06.2015 г., 22:11 ч.

Гласът му чувам 

  Поезия
513 1 9

Юни ли е, майко, с мак затулил

дирите ми кървави в тревата?

И със тъмен облак е забулил

моята издайница - луната?

 

Юни ли е с вятъра избързал

песен да подеме из Балкана

и е с папрат дъхава превързал

черната ми, майко, люта рана?

 

Ах, да можех мигом да се втурна

в моя дом, където ме оплакват!

А след туй да тръгна в тая бурна

нощ, в която всички ме очакват...

 

И да почна, майчице, отново

пътя си да диря из скалите,

с обич, със омраза и с олово -

както са ме учили дедите...

 

Но сега съм папратова тръпка

и съм на безсмъртие обречен.

Връщам се при тебе с тихи стъпки

отдалече, много отдалече...

 

1975

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??