Гласът му чувам
Юни ли е, майко, с мак затулил
дирите ми кървави в тревата?
И със тъмен облак е забулил
моята издайница - луната?
Юни ли е с вятъра избързал
песен да подеме из Балкана
и е с папрат дъхава превързал
черната ми, майко, люта рана?
Ах, да можех мигом да се втурна
в моя дом, където ме оплакват!
А след туй да тръгна в тая бурна
нощ, в която всички ме очакват...
И да почна, майчице, отново
пътя си да диря из скалите,
с обич, със омраза и с олово -
както са ме учили дедите...
Но сега съм папратова тръпка
и съм на безсмъртие обречен.
Връщам се при тебе с тихи стъпки
отдалече, много отдалече...
1975
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
