Главоблъсканица
С лекота зарязвам прозаичните неща,
ежедневието сложно ме опиянява.
С рани е покрита моята душа,
но поредна кръпка бързам да прибавя.
На екс обичам всичко да изпивам,
дори с години после да изсъхвам.
На пепел се превръщам без принуда
и после се възраждам до полуда.
Не мога вечно със съдбата си да споря,
да пришпорвам бури, да тичам без умора.
Но дали на пристан ще мога да остана,
ако тежка котва без ропот ме придържа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
