Nov 7, 2008, 7:30 AM
Главоблъсканица
С лекота зарязвам прозаичните неща,
ежедневието сложно ме опиянява.
С рани е покрита моята душа,
но поредна кръпка бързам да прибавя.
На екс обичам всичко да изпивам,
дори с години после да изсъхвам.
На пепел се превръщам без принуда
и после се възраждам до полуда.
Не мога вечно със съдбата си да споря,
да пришпорвам бури, да тичам без умора.
Но дали на пристан ще мога да остана,
ако тежка котва без ропот ме придържа.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
На екс обичам всичко да изпивам,
дори с години после да изсъхвам...
Браво, така се живее Пепи! Отдавна не бях те навестявала, беше ми домъчняло за всички...но пусто време, все не стига...
Прегръдки!!! -
Мдааааааааааааа!!!
-
Не си за котви ти, не си... По-добре пришпорвай бурите.
-
Важното е, че се "възраждаш до полуда"!
-
Хареса ми!
Поздрав, Пепи! -
Много добър стих! Поздрав, Пепа!
-
Възраждай се до полуда!Поздрав и прегръдка от мен!
-
Много ми хареса!
-
Интересен стих!"Не мога вечно със съдбата си да споря,
да пришпорвам бури, да тичам без умора."Поздравления!
-
Силно, замислящо - хареса ми много истината на лирическата ти Пепи!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и после се възраждам до полуда."
Браво!