Главоблъсканица

Poetry

765 0 11

С лекота зарязвам прозаичните неща,

ежедневието сложно ме опиянява.

С рани е покрита моята душа,

но поредна кръпка бързам да прибавя.

На екс обичам всичко да изпивам,

дори с години после да изсъхвам.

На пепел се превръщам без принуда

и после се възраждам до полуда.

Не мога вечно със съдбата си да споря,

да пришпорвам бури, да тичам без умора.

Но дали на пристан ще мога да остана,

ако тежка котва без ропот ме придържа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

"На пепел се превръщам без принуда
и после се възраждам до полуда."

Браво!

2008-11-08T16:09:54+02:00
Индиана (Криси)

На екс обичам всичко да изпивам,
дори с години после да изсъхвам...

Браво, така се живее Пепи! Отдавна не бях те навестявала, беше ми домъчняло за всички...но пусто време, все не стига... Прегръдки!!!

2008-11-08T15:51:00+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Мдааааааааааааа!!!

2008-11-08T01:49:06+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Не си за котви ти, не си... По-добре пришпорвай бурите.

2008-11-07T19:51:25+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Важното е, че се "възраждаш до полуда"!

2008-11-07T19:41:12+02:00