mariqslavova1947 (Мария)
223 246

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

Гледа ме времето 

© Мария Всички права запазени

Коментари

• Tomad (Тома Кашмирски)

  2012-04-05T18:50:24+03:00
  О, уверявам Ви, че нищо не съм трил.
  Също моля приемете думите ми за лично мнение с нулев заряд на заяждане, защото не влагам и атом злоба, заявявам го с ръка на сърцето.
  
  Аз, за разлика от много хора, съм възпитан да уважавам по-възрастните и, смея да твърдя, че се гордея с това.
• mariqslavova1947 (Мария)

  2012-04-03T18:06:55+03:00
  Благодаря за този анализ.Ваше си е право,така да бъде.Но експеримента не стана така както желаехте,защото както виждам има вече над 101 потребители.Все на някои ще му е харесало-Така,че бъдете уверен,няма да си навлечете"(връз себе си подигравки).Но се чудя защо сте изтрили моите два коментара към Вас или не съм разбрала.Първото нещо което ще направя(сега съм много заета)ще прочета всичко Ваше и тогава и аз откровенно ще кажа какво мисля.Дай боже да ми харесат,което мисля не е задължително,но ако е така в което съм почти сигурна ще Ви поздравя най-искрено.Не мисля,че заслужавам да бъдете толкова критичен.Въпреки огромното ми нежелание пак трябва да повторя това което казах.Не съм профисионалист,не разбирам от"имперсонификация-на това време"(ще проверя какво значи),но за мен мига изпуснат от този живот е наистина вече,като успокоение,защото няма да се върне.Но въпреки добрия съвет няма да мога да разменя нито дума,защото то е напечатано в книга,а на мен просто няма да ми трябва.Но във променения образ на всеки човек с годините ние виждаме онзи отпечатък който животът ни оставя завинаги Сега сте млад но ще почуствате тази промяна,когато му дойде времето.Знаете ли г-н Тома сега си разменяме реплики,но кой знае може да дойде време по добро,да станем приятели,не с хапливи заяждания, а с думи които биха ме накарали,да мисля че истинското писателко пиро е живо,смислено и трябва да се уважава,защото то прави хората разбираеми и добри.Моля Ви не ме сравнявайте с Вашия брат,защото е на може би години назад от моето виждане и мироглед.Но все пак ще Ви бъда безкрайно благодарна,ако от време на време казвате Вашето лично мнение.Няма да се разсърдя,защото само в спора се раждат хубавите слова.Всичко което днес прочетох от Вас ще го запечатам,ще го анализирам,за да си направя за себе си една равносметка.Желая Ви и аз всичко добро и успехи в работата.И моля Ви не изтривайте писаното,защо нека се чете.И аз ако мога бих изтрила неща които не ми харесват,но защо да го правя?
  И още веднъж се извенявам за моето откровение,което смятам няма да го приемете като обида.Вие просто ме принудихте да бъда откровенна и аз го направих.Дано спрем до тук.Дано като редактор да науча от Вас неща,които не зная.
• Tomad (Тома Кашмирски)

  2012-04-03T12:49:52+03:00
  Добре, г-жо Славова, започвам направо от заглавието:
  "Гледа ме времето" -> имперсонификация на времето? Хм, с каква ли цел? Нека прочетем!
  
  -> Продължавам.
  "Гледа ме времето, някак виновно
  и то просто се чуди."
  
  -> Времето не просто гледа, но и виновно, и учудено.
  
  -> Продължавам.
  "Мигове, пропуснати като успокоение," -> Като какво? Сериозно ли?
  "оставили следи като отпечатък" -> Следа и отпечатък са почти синоними в този контекст. Например, спокойно можете да размените думите - "оставили отпечатък като следи" -> не съзирам особено информация в този Ваш ред.
  
  -> Продължавам.
  "...на онова време, което наднича
  виновно сега в дните ми."
  -> Значи миговете са отпечатък на имперсонифицираното време. Аха, но всичките всъщност мигове са част от това време, за какъв отпечатък говорим? Съответните мигове са избрани извадки от съответното време, какъв отпечатък? (пропуснати като успокоение???)
  
  "Но косите побелели
  с това мъдро време разбират
  тези спомени, които в душата ми
  се чудят и напират."
  
  Тук имам въпрос. Какво имате предвид:
  
  1. Но косите, побелели,
  с това мъдро време разбират...
  -> Демек косите побелели с времето разбират спомените?
  или
  2. Но косите побелели
  с това мъдро време разбират...
  -> т.е. белите коси, заедно с мъдрото време разбират?
  
  Продължавам:
  -> Спомените Ви се чудят и напират? Времето изведнъж се превърна от гледащо и виновно в мъдро. Хм!
  
  "А те, годините, вече старите" -> Да разбирам ли, че годините и мъдрото, виновно време са едно и също?
  
  "дошли са на гости пред прага ми.
  Но все още закачливо се смеят,
  в стиха ми неразбрани." -> Годините Ви са неразбрани във Вашия стих? Хм, тези години не са ли съответното мъдро, виновно и гледащо време?
  --
  
  Изобщо, г-жо Славова, текстът Ви е слаб, липсват му елементарни рими (което не е фатално), липсва му елементарна мисловна линия (което граничи с фаталното) и му липсват каквито и да било отличителни за поезията характеристики, като ритмика, образност (образът на времето е твърде объркан при вас, за да го приема).
  
  Г-жо Славова, при моите уважения към Вас, правото Ви на публикация, както и правото Ви наличен избор (вие сте малко по-малка от майка ми), този текст, като замисъл и изпълнение е по-слаб от текст, който е писал по-големият ми брат в първи клас.
  
  Позволих си да Ви напиша този анализ само от уважение към Вашата личност и с риск да навлека връз себе си подигравки.
  
  Пожелавам Ви от все сърце да публикувате текстове с повече смисъл, или поне по-явно внедрен такъв. Българският език е достатъчно богат, че да позволява значително по-хубави образи, дори и в този текст.
  
  Бъдете здрава, както и цялото Ви семейство и близки. Хубав ден Ви желая.
• mariqslavova1947 (Мария)

  2012-04-02T22:00:18+03:00
  Уважаеми г-н Тома Кашмирски,
  Бях се зарекла да не пиша но не устоях но това мое изкушение.Пък си и помислих,защо е това откровение,като не можем да си кажем това което мислим.По повод на моята реплика т.е.моето откровение което изказах(за което съм си благодарна пред себи си)може би нямаше да науча кой сте и какъв сте.Ивенете ме но аз не съм"НА ТИ С КОМПЮТЪРА",помагат ми(на ще се науча)но разбрах
  1-Че Вие сте един от редакторите на екипа на "откровение"
  2-Видяхме,че и Вие пишете
  3-Имала съм честа да споделя нещо е Вас за добро или не -не знам,ще разбера в последствие.Но разбрахме,че сте и млад човек на възраста на моя трети син.
  4-Разбира се дори и да не знаех,че сте редактор аз пак уважавам и ще уважавам мнението на всеки,защото не се плаша от критика.Напротив тя ми помага,колкото и понякога да е болезнено възприемам.Мисля,че съм на прав път.Виждам как се възприемат един или друг стих по броя както Вие казвате потребителите.Но трябва ли да се чувстваш виновен,че си казал това което мислиш,независимо пред кого? За хубово или лошо човек се учи докато е жив.Ценя мнението на всички особедно на младите хора,защото те са по-знаещи и можещи от нас вече хората по възрастни.
  За мен стиха е силен,когато се чете от много хора,когато достигне до сърцето му и остави нещо там вътре.Но за съжеление не всички сме еднакви и затова сте Вие редакторите да напътствате ,да изказвате своето мнение,макар понякога много драстично.Това като "слабопоетична" "нискосмислена""лишена от художествен заряд творба" "закачливо се смеят"- са думи видени от вашия поглед,е но се четат дали закачливо или не със смях не зная,зная само,че е Ваше право да кажете това което мислите.И единствено е Ваше право да публикувате това коете решите.Но дано само този стих Ви е подразнел,въпреки че аз не го виждам за толкова лош.
  Г-н Тама Кашмирски,
  Написах това,което ми излезе направо от сърцето.Казах го много искрено,не искам да обидя никого,напротив тук в този сайт искам да открия нови приятели,да науча нещо ново.Лично на Вас Ви благодаря за откровението,но нека Вашата ескперименталност с лека ръка не изтрива всичко,защото разбрахме,че има неща които са Ви харесали.
  Благодаря Ви!
  
• Tomad (Тома Кашмирски)

  2012-04-02T10:33:59+03:00
  Знаете ли, госпожо Славова, причината, поради която този текст не е изтрит, е чисто експериментален: искам да видя дали има потребители в сайта, които да харесат тази слабопоетична, нискосмислена и лишена от художествена заряд творба, или ще срещна сродни души, които
  закачливо се смеят,
  стиха Ви неразбрали.