Глупаче си, глупаче, мила Линка!
Не знам дали изобщо те познавах
или пък просто съм си те измисляла.
Като влюбен хлапак те оправдавах,
и спорех с ослепяващата истина.
Обичах те... Но някога преди.
И вътре в тебе търсех хубостта.
Или ужасно ти се промени,
или аз съм живяла в слепота.
Сега съм като мъничка прашинка,
която води с фактите войни.
Глупаче си, глупаче, мила Линка,
и никой няма да те промени!
Сега седни под някое дърво
и стига си прелиствала назад!
Че ужким „Всяко зло е за добро”,
животът е безкраен кръговрат...
Какво като до лудост те боли
и сякаш си обрулена череша?
Приятелството вече се дели
на истинско, и... списък с интереси.
Глупаче си, глупаче мила, Линка!
На нямото дърво го издълбай.
Пусни да излети и таз калинка...
Приятелството също има край.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
