3.08.2008 г., 8:06 ч.
Глупости...
* * *
Някои пишат за светски проблеми.
Грабват перото и пишат.
Всичките тези са като мене,
отвсякъде въздух издиша...
Но знаеш ли, братко, не може така,
да гледаш и все да въздишаш,
грабваш молива и листа в ръка,
сядаш и почваш да пишеш.
И чувстваш се някак, ей тъй, накрая,
че става ти някак си... леко.
Е, може да не си му намерил колая,
но... на твърдото става ти меко!...
И въпреки всичко, напук на науките,
дори на цялата... хорска амнезия,
сядаш и пишеш - изваждаш поуките,
макар и да не е поезия.
Без претенции за литературна творба,
дори поетично да куцаш,
казваш ти истини с прости слова
и пада от плещите буца.
Всичко написано горе е... "лудост",
но аз продължавам на глас.
Може да сметнете даже, че... глупост е,
но...
Краят остава за Вас!...
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Съгласна съм!!!
-
казваш ти истини с прости слова
и пада от плещите буца...
Изцяло се присъединявам към твоите и думите на Павли! Бурни аплодисменти!!! -
БРАВО!!!
-
На един дъх,живо,динамично,майсторски изразена идея!!!
-
Прибирам си края на глупостите...
Знаеш как да го направиш!
Поздравления! -
за теб глупости...за мен истини...
много харесвам философията на този стих...
Браво, Вале...! -
И да имаше повечко такива глупости като тези...друг щеше да е светът май...Поздрав!
-
Една поговорка гласи "Всеки си е башка луд!". Поздравления за идеята и оригиналното изпълнение!
-
"грабваш молива и листа в ръка,
сядаш и почваш да пишеш.
И чувстваш се някак, ей тъй, накрая,
че става ти някак си... леко."
Пречистващата сила на поезията,
въздишката която върху листа,
ще кара другите да се засмеят,
да се разплачат, и да се замислят.
Това е важно, а ще каже някой:
"Тематиката ти е маловажна,
и строфите ти сякаш са пияници
не си ги подредил и се поклащат"
В живота и в поезията важното,
понякога различно оценява се.
Зависи кой си, как си, и на колко си...
Но важното е ...(Спирам,че олях се
АПЛОДИСМЕНТИ ВАЛЬО!ОПРЕДЕЛЕНО , ВДЪХНОВЯВАШ
-
Да, точно така!!
-
Отново благодаря на всички спрели се за малко тук.
-
Луд кеф на големи буци!
Човече* -
Аз в момента разработвам стихотворение на подобна тематика
Твоето е яко... сефте -
Наистина олеква!!! Ееех, ти с твоите мъдрости, много истина има в тях! Поздрави!
-
В някои глупости, намирам истински неща.
-
Глупост или не, казал си моята истина!
Когато нещо много ми тежи,
когато ми е страшно криво,
сядам бързо пред листа,
и в думите душата си изливам!
Поздрав!!! -
Прекрасен изказ!!!
Аплодисменти!!! -
Мислех да пиша есе по темата, но твоят стих ми дойде като по поръчка! Прав си! Абсолютно!
“казваш ти истини с прости слова
и пада от плещите буца.”
и после... “... на твърдото става ти меко!...”
А защо ли, защо е така???
Защото изкуство, което е само форма, което говори само с “постройката си”, дори и съвършена, а не казва нищо друго, не е изкуство! И хайде да не се забуждаваме! Животът е много по-сложен, по-комплексен и много по-разнообразен от това, което една глава, ръка, сърце или душа могат да “родят”...
Странно защо не помня някои “съвършености”, които съм чела или виждала, а помня “несъвършености”, които са ме карали да се замисля, че и да преосмисля някои неща от живота си. Всъщност, не е ли това смисълът на изкуството? Да те накара да трепнеш, за се замислиш, да се разплачеш, а защо не и да се залееш в смях. А “на вкус и цвет – товарищ нет”!
Прощавайте радетели на съвършеното изкуство, че не мога да се разплача пред Кентърбърийската катедрала (и всички нейни посестрими), колкото и да е съвършена като постройка. Възхищавам ú се, прекланям се пред гения който я е проектирал, но... има едно но... Тя не може и никога няма да може да ме разплаче или разсмее! А много “несъвършено” творчество (и поезия, и проза) тук успя да го направи! За това се покланям и на него! И ми е по-близко... Защо ли? Защото Бог е дал душа и на слепия, и на хромия, и на безръкия, и на лудия... и на много, и на малко можещия... И всяка душа заслужава уважение! А тази, която е успяла да събуди някакво чувство или емоция в мен – още повече! И не когато аз съм ú “приписала” какво чувства, а точно когато съм разбрала какво чувства! Защото единствено Животът е Изкуство! Всичко останало са късчета от него!
А Месии, колкото щеш... Още от времето на Христа, че и преди него... И все знаещи, можещи, ясно и категорично произнасящи се... като последна инстанция... Но забравили най-главното – че на тази земя последна инстанция няма! Просто “это нам не дано!”...
Прощавай, Валентино, че точно под твоята творба намерих за уместно да се “произнеса” и аз, но смятам, че точно тук “ми е мястото”. Стискам ти ръка!
А ще завърша този пост с едни свещени думи:
“ Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта." /ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ ДО КОРИНТЯНИТЕ (Гл.13)/
И не мисля, че някой е по-голям от тези думи! Нито може да каже нещо по-мъдро!
Е, както казва, Валентино, "Краят остава за Вас!...”, т.е. за Нас! -
Стана ми някак... мекичко!
-
Поредната истина...
-
казваш ти истини с прости слова
и пада от плещите буца.
Пък кой каквото ще да казва... -
Хм, а казваше ,че ще ти е трудно
Поздрави - справил си се ! Усмихнато ми започва деня . Благодаря ! -
краят , приятелю е бял лист...
всеки да си го допише сам!!!
от мене поздрави!!! -
Така си е.
Усмихващо и става по-леко...
Поздрав и усмивка. -
! Поздравче,усмихна ме!
-
М-м-м-м-м-д-а,няма я буцата!!!
Щастливо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
