Глупости...
* * *
Някои пишат за светски проблеми.
Грабват перото и пишат.
Всичките тези са като мене,
отвсякъде въздух издиша...
Но знаеш ли, братко, не може така,
да гледаш и все да въздишаш,
грабваш молива и листа в ръка,
сядаш и почваш да пишеш.
И чувстваш се някак, ей тъй, накрая,
че става ти някак си... леко.
Е, може да не си му намерил колая,
но... на твърдото става ти меко!...
И въпреки всичко, напук на науките,
дори на цялата... хорска амнезия,
сядаш и пишеш - изваждаш поуките,
макар и да не е поезия.
Без претенции за литературна творба,
дори поетично да куцаш,
казваш ти истини с прости слова
и пада от плещите буца.
Всичко написано горе е... "лудост",
но аз продължавам на глас.
Може да сметнете даже, че... глупост е,
но...
Краят остава за Вас!...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
