Глупостта ми
754
0
0
Защо така се пише името ти,
в болка е обвито в устните ми
и доброта без нежност се заплита в мислите ми,
но няма нищо в мен, безмислено е.
Пак тръгвам и се връщам, без да зная
къде отвежда ме безчувствено
онази болка приласкана,
от мен неискана и безнадеждно глупава.
Дойдох и паднах в нозете ти,
поисках помощ, да спасиш душата ми,
и тъй погледна ме безизразно...
а аз доказах, че съм глупава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Ангелова Всички права запазени
