Глупостта ми

Защо така се пише името ти,
в болка е обвито в устните ми
и доброта без нежност се заплита в мислите ми,
но няма нищо в мен, безмислено е.

Пак тръгвам и се връщам, без да зная
къде отвежда ме безчувствено
онази болка приласкана,
от мен неискана и безнадеждно глупава.

Дойдох и паднах в нозете ти,
поисках помощ, да спасиш душата ми,
и тъй погледна ме безизразно...
а аз доказах, че съм глупава.