argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
26.12.2014 г., 16:45 ч.

Глутница от много къщи 

  Поезия
618 0 6

Едно отричане в ключалката ми щракна,
преди ръжда по мен да сипне залез риж.
Ще си допивам чашата, подпрян на лакти
и може би в случаен стих ще прокървиш...

Като спасение последно в римска баня
или като секира тежка на палач,
часовник стар към мен минутите накланя,
наточил двете си стрелки като бръснач.

Чертаят по небето черни врани знаци.
Средновековно сричам Франсоа Вийон...
Към римите посягат само единаци,
защото всяка близост е оксиморон.

По тънка паяжина слизат в мойта стая
предишните съмнения на всеки вик
и по челото ми гравирано дълбаят
на спомени предишни всеки светъл миг.

Осъмва календарът с дни едни и същи.
Събират празничните дати прах ронлив.
Градът е просто глутница от много къщи,
където единака в мен е още жив.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Препрочитам си ...
  • Трудни за преглъщане редове,
    поздрав!
  • "Градът е просто глутница от много къщи,
    където единака в мен е още жив."

    <a href="https://www.youtube.com/watch?v=i3VRqcTDxgA">Поздрав</a>
  • Благодаря ви, всели празници и от мен
  • Метафорите Ви са убийствени! Честита Коледа, бъдете жив и здрав, да разтърсвате четящите с такива стихове!
  • "Към римите посягат само единаци,
    защото всяка близост е оксиморон"

    Жестока мъдрост!Трудно се провира
    гласът на единака в пустошта...
    Сменил комфорта на бездушните квартири
    с римуваната своя самота.

    Весели празници!
Предложения
: ??:??