Глътка
Беше вчера. Глътка
вода и поглед
на изток,
шапка и умерена усмивка,
следи от стъпки на
немска овчарка...
прозрачна съм -
сгуших любимия стих,
бистрата сълза
и всичко, което трябва
за ръцете ни,
ако се докоснат...
Изхвърлих всички
възклицателни,
заредих се само
с поглед и с него
ще питам -
можеш ли да обичаш,
трудни човече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени