Нощта е тиха, луната свита на половина.
Небето празно е и пусто.
Мрак изпълва всичко в таз картина.
И вятърът вечерен пее свойта песен глухо.
Единствен лъч на светлина
се крие в уличната лампа,
която мига и слабо, пори нощната тъма.
Нощта е хвърлила таз тъжна сянка.
Отпивам глътка от рубиненото вино
и дърпам от късата цигара.
Зад мене ти си нещото красиво,
което кара моята душа да страда. ...