Гняв
Дори онова остро швейцарско ножче
не може да изчегърта
засъхналата кал от думите ти.
Газил си във много локви,
без да почистваш душата си.
Замазваш с вехти спомени
мръсотията, бликаща
от новата версия на шлагера „прости ми”.
Къде съм аз в това преспапие?
Дали не си забравил за мен,
катерейки стръмните пътеки?
Никотинови са очите ти,
не говорят красиво тези огледала.
В мъглата не може да се види дъга.
След третия „втори шанс” ме изгуби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
