Дори онова остро швейцарско ножче
не може да изчегърта
засъхналата кал от думите ти.
Газил си във много локви,
без да почистваш душата си.
Замазваш с вехти спомени
мръсотията, бликаща
от новата версия на шлагера „прости ми”.
Къде съм аз в това преспапие?
Дали не си забравил за мен,
катерейки стръмните пътеки?
Никотинови са очите ти,
не говорят красиво тези огледала.
В мъглата не може да се види дъга.
След третия „втори шанс” ме изгуби.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
