13.11.2012 г., 12:03

Гняв

715 0 1

Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.

Кой така налудничаво света подреди,

че и ми налага да блея колко е прекрасен.

С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,

докато тук излежавам вечна присъда?

Всичко се променя. Нищо не се повтаря.

Старите-нови промени. Старите-нови повторения.

Съвършен, по-съвършен, най-съвършен...

Пълни безсмислици. Еталон за сравнение няма.

И няма кой две верни думи да ми каже.

Аз ли съм за света създадена, или той за мен?

Какво е било в първия, какво ще бъде в последния ден?!

Словото е плява - тук-там някое златно зрънце

и  съм удавница в илюзията от  представи.

Казват ми, че съм жива, но дали е така?

Ами ако съм мъртва и не съм осъзнала?!

Като къртица копая тунели,

 но не зная накъде ще ме отведат.

Аз съм  една тъжна самотница,

омагьосана в своя измислен свят.

Макар че съм  крехка и слаба,

вечно сънувам правото да съм свободна,

но никога не съм  такава.

Защото имам около себе си врагове,

а над себе си - богове.

Ако един ден изчезна завинаги,

няма да зная коя съм била.

Всичко е хипотези,

 мъгливи и противоречиви...

Въпросите търсят  своите отговори.

От колко години съм тук,

кой и защо ме е сътворил?!

Сигурно има някой, който знае,

но  не иска да каже

на мен, незаконното дете на природата.

А аз съм страшно разгневена и обидена

и не желая да напусна тая Земя,

 преди да науча истината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истината е винаги по средата. Все още няма кой да отговори, всъщност има, но аз не вярвам. Вървях след разсъжденията и ми беше интересно. Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...