Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.
Кой така налудничаво света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,
докато тук излежавам вечна присъда?
Всичко се променя. Нищо не се повтаря.
Старите-нови промени. Старите-нови повторения.
Съвършен, по-съвършен, най-съвършен...
Пълни безсмислици. Еталон за сравнение няма.
И няма кой две верни думи да ми каже.
Аз ли съм за света създадена, или той за мен?
Какво е било в първия, какво ще бъде в последния ден?! ...