От гняв мълча!
Затворила очите от крещене!
Затворих си сърцето и ключа,
го изхвърлих във морето...
Душата ми разкъсана мълчи,
зашила и последната си капка гордост
и тихо ще я пусна да лети...
когато си отидеш като смелост.
От гняв мълча!
Заших очите си, за да не гледат,
напразното протегната ръка,
която си остана в студеното! ...