Гняв

Poetry » Love

578 0 0

От гняв мълча!

Затворила очите от крещене!

Затворих си сърцето и ключа,

го изхвърлих във морето...

Душата ми разкъсана мълчи,

зашила и последната си капка гордост

и тихо ще я пусна да лети...

когато си отидеш като смелост.

От гняв мълча!

Заших очите си, за да не гледат,

напразното протегната ръка,

която си остана в студеното!

И тишина!

Във която свободна рисувам!

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0