Гняв

Poetry » Love

572 0 0

От гняв мълча!

Затворила очите от крещене!

Затворих си сърцето и ключа,

го изхвърлих във морето...

Душата ми разкъсана мълчи,

зашила и последната си капка гордост

и тихо ще я пусна да лети...

когато си отидеш като смелост.

От гняв мълча!

Заших очите си, за да не гледат,

напразното протегната ръка,

която си остана в студеното!

И тишина!

Във която свободна рисувам!

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0