Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
12.03.2018 г., 10:51 ч.

Годежен пръстен 

  Поезия » За деца
651 3 8

              Дъждът се влюби в слънцето,

              за него всеки ден тъжеше.

              Разливаше се над гората,

              за сватба планове кроеше.

 

              И както тихо си валеше

              започна сам да прави пръстен.

              Да бъде цветен той държеше,

              прекрасен накит за годеж.

 

              За зелено над полянка спря,

              а жълтото си взе от жѝто.

              Синьото извая от река,

              червеното от мáков цвят.

 

              И тръгна слънцето да моли,

              невеста млада да му стане.

              Към него смело той вървеше,

              щастлив валеше,ли валеше.

 

              Слънцето не искаше да чуе

              за мокър летен годеник.

              Пръстена с лъчи то разпиля

              и превърна в шарена дъга.

              

              

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??