Годежен пръстен
Дъждът се влюби в слънцето,
за него всеки ден тъжеше.
Разливаше се над гората,
за сватба планове кроеше.
И както тихо си валеше
започна сам да прави пръстен.
Да бъде цветен той държеше,
прекрасен накит за годеж.
За зелено над полянка спря,
а жълтото си взе от жѝто.
Синьото извая от река,
червеното от мáков цвят.
И тръгна слънцето да моли,
невеста млада да му стане.
Към него смело той вървеше,
щастлив валеше,ли валеше.
Слънцето не искаше да чуе
за мокър летен годеник.
Пръстена с лъчи то разпиля
и превърна в шарена дъга.
© Хари Спасов All rights reserved.
