Mar 12, 2018, 10:51 AM

Годежен пръстен 

  Poetry » For kids
607 3 9

              Дъждът се влюби в слънцето,

              за него всеки ден тъжеше.

              Разливаше се над гората,

              за сватба планове кроеше.

 

              И както тихо си валеше

              започна сам да прави пръстен.

              Да бъде цветен той държеше,

              прекрасен накит за годеж.

 

              За зелено над полянка спря,

              а жълтото си взе от жѝто.

              Синьото извая от река,

              червеното от мáков цвят.

 

              И тръгна слънцето да моли,

              невеста млада да му стане.

              Към него смело той вървеше,

              щастлив валеше,ли валеше.

 

              Слънцето не искаше да чуе

              за мокър летен годеник.

              Пръстена с лъчи то разпиля

              и превърна в шарена дъга.

              

              

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??