Големият град
Разтворил си прегръдки като блудница,
да погалиш нова свежа плът,
завлякъл всички в твойта лудница.
Нали към нея води всеки път?
С какво ги мамиш, с красотата ли,
или с обещания на време?
Работохолици, просяци, мечтатели,
стаяват дъх в паважното ти бреме.
Един затвор, направен от панел,
това предлагаш и хитруваш,
измъкваш ги по здрач със самоцел
в сърцето твое нощно да флиртуват.
Омайват ги рекламните пана,
напиват се сред светлини неонови,
предлагаш им на дребно любовта,
а заран са отлъчени, прогонени.
Но пак ги връщаш да си дръпнат
от тебе нужните им дози,
че в дългия ти ден да имат тръпка
и в безкрайните ти градски коловози.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
И аз имам едно стихотворение на градска тематика.
