Разтворил си прегръдки като блудница,

да погалиш нова свежа плът,

завлякъл всички в твойта лудница.

Нали към нея води всеки път?

С какво ги мамиш, с красотата ли,

или с обещания на време?

Работохолици, просяци, мечтатели,

стаяват дъх в паважното ти бреме.

Един затвор, направен от панел,

това предлагаш и хитруваш,

измъкваш ги по здрач със самоцел

в сърцето твое нощно да флиртуват.

Омайват ги рекламните пана,

напиват се сред светлини неонови,

предлагаш им на дребно любовта,

а заран са отлъчени, прогонени.

Но пак ги връщаш да си дръпнат

от тебе нужните им дози,

че в дългия ти ден да имат тръпка

и в безкрайните ти градски коловози.