Големият сън
ГОЛЕМИЯТ СЪН
Изтичат часовете в нищото.
Секундите са мъртви метеори.
И мъртви са - копнежите предишни,
по стръмните спирали на простора.
Сънят на глухата вселена
е сигурният ням свидетел,
за бързея в прегръдката студена -
на зимата, под бялата й пепел.
А имаше. И днес го има -
изпълнения с дивен блясък,
бушуващ океан на дните,
забулени в мъглиста пяна.
Но някаква неистова умора
от дълбините му извира.
И ходът му - тъй устремен доскоро -
безсилен в ехото замира.
И само на съмнението в мрака,
стопръстата ръка на вековете,
изцеждайки покрусата очаква -
звънът на стъпките му да отекне.
Кой би могъл сега да каже -
каква е скоростта на тишината?!
Заглъхналият вик повтаря сякаш,
че този сън не може да не свърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
