Големият сън
ГОЛЕМИЯТ СЪН
Изтичат часовете в нищото.
Секундите са мъртви метеори.
И мъртви са - копнежите предишни,
по стръмните спирали на простора.
Сънят на глухата вселена
е сигурният ням свидетел,
за бързея в прегръдката студена -
на зимата, под бялата й пепел.
А имаше. И днес го има -
изпълнения с дивен блясък,
бушуващ океан на дните,
забулени в мъглиста пяна.
Но някаква неистова умора
от дълбините му извира.
И ходът му - тъй устремен доскоро -
безсилен в ехото замира.
И само на съмнението в мрака,
стопръстата ръка на вековете,
изцеждайки покрусата очаква -
звънът на стъпките му да отекне.
Кой би могъл сега да каже -
каква е скоростта на тишината?!
Заглъхналият вик повтаря сякаш,
че този сън не може да не свърши.
© Любен Стефанов All rights reserved.
