22.03.2012 г., 12:19 ч.

Голямата любов 

  Поезия » Любовна
2201 3 17

Голямата любов не бие тъпан.

Не вдига шум. Помпозно не блести.

Тя свети с тих копнеж, в сърцето скътан,

заключен в сейф за хорските очи.

 

Голямата любов е стон от струна,

погалена от вятъра с ръка...

Частици електрическо безумие,

запели в резонанса на кръвта.

 

Голямата любов е стих, родил се

в лагуна с плисък тих, недоловим,

стаила лудостта на някой Винсент

с потекли в щрих, през четката, смоли...

 

Голямата любов е... нелечима.

И резистентна със възможността,

наяве и да можеш да я имаш,

под ключ да е... в мечтите. И в съня.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??