Голямата любов
Голямата любов не бие тъпан.
Не вдига шум. Помпозно не блести.
Тя свети с тих копнеж, в сърцето скътан,
заключен в сейф за хорските очи.
Голямата любов е стон от струна,
погалена от вятъра с ръка...
Частици електрическо безумие,
запели в резонанса на кръвта.
Голямата любов е стих, родил се
в лагуна с плисък тих, недоловим,
стаила лудостта на някой Винсент
с потекли в щрих, през четката, смоли...
Голямата любов е... нелечима.
И резистентна със възможността,
наяве и да можеш да я имаш,
под ключ да е... в мечтите. И в съня.
© Гергана Иванова All rights reserved.
