10.02.2025 г., 6:42

Горчи

310 2 4

Устните сами ли търсят устните на други...

сърцето тръпне ли за грехове!?

Човека сам наказва се защото...,

по лесно търси чужди грехове.

 

По-лесно можем да преглътнем

туй що със грях сме съчинили,

на друг да кажем: "Ти сгреши!"

А своята лъжа във сянката да скрием.

 

Камбаната да удряме до смърт.

Да гледаме звездите заблестели!?

Да лъжем себе си... че си щастлив,

но да ни горчи победата фалшива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за хубавите коментари за любими и огромната подкрепа към стиха ми ,Приятели!Миночка🌹,Младене,Стойчо!!!До нови!
  • Така е било и така ще бъде:
    за другите жестоко да съдем.
    И грешките си да оправдаем.
    Менажерия!Някой някому лае!
    Поздравления за сатирата, Ангел!
  • Винаги сме по-критични към другите. Трудно е да мерим със същия аршин и себе си. Само истински духовно издигнатите могат да го направят. Фалш и лицемерие властват на тази Земя. Затова животните стоят по-високо нравствено от човека. Отлично отбелязваш човешкото морално падение в стиха си, Приятелю!
  • Ако не сме толкова завистливи, животът на тази земя, щеше да е по хубав и спокоен. А ние търсим грешките в другите, но никога в себе си.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...