Feb 10, 2025, 6:42 AM

Горчи

  Poetry
313 2 4

Устните сами ли търсят устните на други...

сърцето тръпне ли за грехове!?

Човека сам наказва се защото...,

по лесно търси чужди грехове.

 

По-лесно можем да преглътнем

туй що със грях сме съчинили,

на друг да кажем: "Ти сгреши!"

А своята лъжа във сянката да скрием.

 

Камбаната да удряме до смърт.

Да гледаме звездите заблестели!?

Да лъжем себе си... че си щастлив,

но да ни горчи победата фалшива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за хубавите коментари за любими и огромната подкрепа към стиха ми ,Приятели!Миночка🌹,Младене,Стойчо!!!До нови!
  • Така е било и така ще бъде:
    за другите жестоко да съдем.
    И грешките си да оправдаем.
    Менажерия!Някой някому лае!
    Поздравления за сатирата, Ангел!
  • Винаги сме по-критични към другите. Трудно е да мерим със същия аршин и себе си. Само истински духовно издигнатите могат да го направят. Фалш и лицемерие властват на тази Земя. Затова животните стоят по-високо нравствено от човека. Отлично отбелязваш човешкото морално падение в стиха си, Приятелю!
  • Ако не сме толкова завистливи, животът на тази земя, щеше да е по хубав и спокоен. А ние търсим грешките в другите, но никога в себе си.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...