Довереница (Дочка Василева)
478 17426
30.08.2007 г., 18:33 ч.

Горчив е данъкът 

  Поезия
586 0 17
 

Баща ми ще продава бащин дом.

И задушаващото чувство на предателство

със дъждоносни облаци му пълни погледа,

и бръчките по челото сгъстява.


И някак се смали и се прегърби.

Пропуши пак. И странно, и унесено

говори и се движи - сякаш тръгва

на много дълъг път без себе си...


Разбирам го - без думи и движения.

И песъчинките на ранните ми спомени

бодат полепнали по мене,

да ги изтръскам - просто невъзможно е...


И мойто детство още там се крие,

със мишките на стария таван.

Люлее се на сухата кайсия

във люлка от въже и от възглавница...


И сънищата ми препускат като кончета

към старата чешма със коритата.

И всяка нощ изпиват жадно прошката,

която баба някога ми даде...


Горчив е данъкът. И няма издължаване

пред мъртвите, живели в този дом...

Сам да простиш на себе си - загърбил прага,

с изгарящите сребърници в джоба...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преживяно...
  • Прелест е стиха ти!БРАВО!!!
  • Харесвам стила ти.
  • !!!!!!
    Чудесен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Благодаря на всички които разбраха душата ми.
    Прегръщам ви и ви обичам.
  • Боли когато детството продаваш.
    Не струва то ни злато ни пари.
    И затова баща ти се смалява.
    Вината скрита в него го гори.

    Стихът ти е много хубав и това горното изплува спонтанно.
  • Потръпнах!
    Много силен и емоционален стих! Поздрави, Дочка!
  • Мило , Доче , настръхнах , замъглиха ми се очите от мъка, полюлях се на люлката ти детска под кайсията и препусках с твоите кончета, пих от прошката...... Чета за кой ли път и не мога да се наситя на чувството и красотата , които носи този стих. Благодаря за това усещане за детството, Доче, прекрасна си. С обич.
  • Толкова силен стих! Както всички твои. Направо хваща за гърлото.
    И аз като знам колко е вярно!... И колко ми е мъчно и на мен!... Къщата, гората и чешмата... Твоето, даже и моето детство... Прегръщам те!
  • невероятен стих- просто нямам думи да изразя възхищението си- всеки един от нас го е почувствал, но е предадено невероятно живо и истинско- благодаря! от мев 6
  • Животът понякога наистина е жесток!Ти много хубаво си го пресъздала!Поздрав и прегръдки!!!
  • болезнено и истинско!поздрав!
  • Поздрав!
  • знам...

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*
  • Много красив стих, поздравявам те и ти се радвам!
  • Само който го преживява си знае!Докога ли ще издържим
    ние човеците!Поздрав, Доче!!!
  • Страхотно!
    Нямам думи!
    Поздрави, Доче!
Предложения
: ??:??